Описание
Наричан “забранен плод” и едно от “седемте чудеса на Барбадос” грейпфрутът е описан за първи път през 1750 г. от уелсеца отец Грифит Хюз. Името “грейпфрут” се приписва на плодовете, които растат на групи, с което напомнят на гроздето. Най-ранните документи за плода са от началото на 18 век в Западните Индии (колониите в Южна Америка), а Флорида е мястото, където за пръв път в плантация е засадено дърво от грейпфрут. Годината е 1820.
Маслото от грейпфрут е използвано от векове за борба с възпаления, свръхтегло, желание за неконтролирано ядене на захар и дори със симптоми на махмурлук. То е много разпространено, има чист и свеж аромат, и леко горчив вкус, както на самия плод. По вкус и аромат прилича на други цитрусови масла и плодове, които хората харесват за козметични цели в лосиони, сапуни и шампоани.
Научни изследвания:
В изследване от 2002 г. се сочи, че маслото от грейпфрут значително повлиява на активността и чувството на релаксиране. Хора, инхалирали маслото, се радват на подобрено настроение и понижено чувство на стрес. Те споделят и за значително понижение на систоличното кръвно налягане.
Изследователите намират, че маслото притежава освежаващи и възбуждащи свойства при инхалиране, което предполага, че се постига активиране на симпатичната нервна система, което помага за контрол на телесното тегло.
